Старите столици на България: Плиска – Мадара – Преслав – Шумен – Девня (музей на мозайките – единственият музей на мозайките в България)

Градът израства на мястото на по-старо славянско селище, както подсказва чисто славянското му име Плиска.[1] Старо наименование на селището е Абоба. Близо до него археолози от Руския археологически институт в Цариград разкриват през 1899-1900 средновековния град Плиска или Плъсков (старобълг. Пльсковъ), столица на България (Първото българско царство) от края на VІІ в. до около 893 г., когато столицата се премества в Преслав. Тук са съхранени едни от най-значимите паметници на Плисковско-Преславската култура. Градът е в развалини от ХVІІ в. Повечето камъни от крепостните стени и дворцовия комплекс са откраднати за изграждане на къщи в съвременното село Плиска и околните селища. (Това е масова практика на населението, живеещо около археологически обекти и резервати, например Червен и Перперикон.)

Останките на средновековния град, който е бил обкръжен със земен ров и вал, заемат площ около 23 кв. км: цитадела с мощни отбранителни стени, Голям дворец и Малък дворец, базилика, строена с каменни блокове. В Плиска са намерени множество останки на раннославянската и старобългарската култура. Сред костните останки от 9-10 в. от палеоорнитолога проф. Златозар Боев са установени 7 вида птици, от които най-голям интерес представляват изчезналите към средата на 20 в. от страната брадат лешояд (Gypaetus barbatus) и див колхидски фазан (Phasianus colchicus colchicus). Освен това са намерени находки от гарван (Corvus corax), голяма белочела гъска (Anser albifrons, както и многобройни останки от домашна кокошка. [2] В съседство с Плиска се намира старобългарският курган в Нови Пазар. От есента на 2006 г. резерватът има нова музейна сграда и нова експозиция. Музеят е много добре подреден с интересни възстановки и подробни табла. В близост до музея е и гробът на Карел Шкорпил, когото древната българска столица е завладяла до такава степен, че да поиска да бъде погребан там.

Националният историко-археологически резерват „Мадара” се намира на 17 км североизточно от град Шумен, на 2 км от с. Мадара и на 75 км от Град Варна.

Величествените скали, красивата природа и обилната вода са привлекли човека още в дълбока древност. Веднъж заселил се през неолита (новокаменната епоха), той никога не е изоставил това място. През вековете е създавал тук пещерни светилища, дворци и имения, крепости, храмове, отшелнически килии и манастирски комплекси, места за уединение и за общи празници. За това свидетелстват намерените следи от материалната и духовна култура на много етнически общности – първобитни хора, траки, римляни, византийци, славяни, българи, турци и др. Днес тук могат да се видят десетки паметници и старини от всички епохи.

Археологическият резерват Мадара е сред Стоте национални туристически обекта на БТС. Той е с лятно работно време от 8:00 до 19:00 часа и зимно работно време от 8:00 до 16:00 часа. Има печат. Ако е затворено, печатът е в хижа "Мадарски конник".

Градът възниква през втората половина на IX век по време на управлението на княз Борис I като военен лагер с укрепен дворец и гарнизон, разположен на 30 км от столицата на Първата българска държава Плиска. През 893 г., след Преславския църковно-народен събор, градът е обявен за столица на Българската държава, като се превръща и в седалище на първата българска книжовна школа. Преславската книжовна школа се развива като важен литературен и културен център в България и в славянския свят, където са служили изявените средновековни писатели и учени Наум Охридски, Константин Преславски, Йоан Екзарх, Презвитер Козма, Черноризец Храбър,Тодор Докцов и други.

В епохата на българското средновековие Преслав се превръща в един от най-красивите и величествени градове на Югоизточна Европа, от който са съхранени значими паметници на Плисковско-преславската култура. Външният град е бил обкръжен от белокаменни стени. Конструкциите на портите, кулите и стените са подобни на тези в Плиска. Вътрешният град също е бил обкръжен със стена, където се намира комплексът на царския чертог: величествени каменни дворци като Големия дворец и Тронната палата с колони, а също богато украсената с мозайки, мрамор и керамични икони Кръгла църква и други. Градът е забележителен за това време с водоснабдяването и канализацията си.

През 970 г. киевският княз Светослав I, подтикнат от византийския император Йоан I Цимиски, тръгва на поход към България и успява да завладее северозападната част на страната, включително големите градове Дръстър (Силистра) и Велики Преслав.

През 971 г. византийците, начело с император Йоан I Цимиски, превземат и ограбват града. В чест на победата си император Йоан именува града на себе си, давайки му византийското наименование „Йоанопол“. Преслав остава под византийско владичество през 11 и 12 век. След възобновяването на българската държава след въстанието на Иван Асен I и Теодор-Петър (1185-1187), Преслав отново се превръща в българска крепост.

Сред археологическите находки е открита керамичната икона на св. Теодор Стратилат, Преславското златно съкровище и керамичният иконостас от Дворцовия манастир, уникална колекция от оловни печати, ценна сбирка от епиграфски паметници, шахматна фигурка (пешка).

Първи сведения за Шумен има от ранножелязната епоха — XII в. пр. н. е. Проведените археологически проучвания през 1957, 1961 до 1987 година установяват хронологическите периоди, бита и поминъка на обитателите на твърдината, известна ни от средновековните надписи намерени тук за град Шуменъ.

От XII в. пр. н. е. е първото укрепление, обграждащо достъпните части на твърдината. То е с дебелина на стените около 2 метра, изградено от необработени ломени камъни. През V век пр. н. е. е построена втора стена пред първата. През 2 век римляните построяват военен кастел върху руините на тракийското укрепление. Градежът на стената е вече със спойка от хоросан; изградена е и кула над портата; на слабо укрепените участъци от стената са построени още квадратна кула на запад и полукръгла от юг. През 4 - 5 век целият хълм е укрепен с нова стена и по нея са изградени 9 кули, на юг и запад старата и новата стени отстоят на няколко метра една от друга. През 8 - 10 век укреплението е обновено като за целта са използвани основите на византийската стена и кули, към които от север североизток е построена нова стена с две кули — затваряща се малка, но отлично защитена площ. Малко известен дори и на видни учени-археолози е фактът, че на 600 метра западно от средновековния град е съществувало, макар и за кратък период (7 - 8 век), землено българско укрепление с правоъгълна форма, ориентирана по посоките на света на площ от около 20 декара.
Средновековие
Надпис на кирилица от Цар Иван Шишман, доказващ отвоюването на крепостта след първото ѝ завладяване от османците:
„...поставленный богом, я, царь болгар Иван Шишман, сын великого царя Ивана Александра, приехал в город Шумен по царскому благоволению во имя царя небесного Христа, и я, Срацо написал, внук великого эпикерния Срацимира, эти слова.“

Старобългарското укрепление от 7 - 10 век се развива във феодален град със замък с прилежащи вътрешен и външен укрепителен пояс, по които могат да се преброят 28 кули и бастиони, три порти и 5 малки портици, с много църкви и работилници (12 — 14 век). Тук е намерен надписът на цар Иван Шишман, упоменаващ посещението му в Шумен.

За първи път се споменава като Симеонис (Шимеонис) през 1153 година от арабския пътешественик Идриси, като някои смятат (Константин Иречек и Георги Джумалиев), че идва от името на цар Симеон. През 12 - 14 век Шумен е значителен военен, административен и икономически център, измествайки дори старата столица Велики Преслав, развивайки се извън крепостта. Градът пада под турска власт след дълга и продължителна обсада през 1388 г., окончателно престава да съществува след похода на Владислав III Ягело (Варненчик) през 1444 година.

В средновековния град Шумен основната религия е православното християнство, доказателство за което са откритите в очертанията на крепостните стени седем църкви, отсечените, макар и в малък тираж, възпоменателни монети с изображение на кръст, ангел и многобройните единични находки на православни кръстове, както и изображението им по пръстените и други предмети на бита, откривани в гробове и жилища. Промяна настъпва едва след окончателното завоюване на града от османските турци през XV век.

Музей на народните и художествени занаяти.